Република България
Oбластна администрация Плевен

ОБЛАСТ ПЛЕВЕН

Историческа справка

            Многовековна и богата е историята на Област Плевен. Разположена на средищно място в Дунавската равнина, областта се вписва трайно в националната ни летопис от най-дълбока древност до нашето съвремие.

            Историята на областта е градена от различни племена и народи. Най-ранните следи от живот в региона датират от края на новокаменната епоха /VI-то хилядолетие преди Христа/. Една от най-значимите археологически находки в България от каменно-медната епоха са праисторическите селища край с. Телиш /Община Червен бряг/, където са открити уникалните керамични фигури „Богини на трон“ и многобройни богато украсени керамични съдове.

В историческото развитие на региона важно място заемат археологическите материали, свързани с материалната и духовна култура на траките. Според сведенията на гръцкия философ и историк  Тукидит територията на областта е обитавана от тракийските племена мизи, кробизи и трибали . Тракийските селища в Плевенска област са изграждани по поречието на реките Вит, Искър и Осъм, където са разкрити  могилни погребения, бронзови украшения, железни оръжия. На територията на Плевенска област са открити тракийски съкровища, които днес носят слава и гордост на България -  златното съкровище от с. Вълчитрън /Община Пордим/, което е съвършено творение на първобитната торевтика, сребърното съкровище от с. Бохот /Община Плевен/, единствената по рода си златна купа с букели от гр. Белене.

            Завоевателната политика на Римската империя на Балканския полуостров е дълъг процес. Стратегическото местоположение на земите и богатите природни ресурси са притегателни за древния Рим. Територията на днешна Плевенска област е завладяна около 15 г. сл.Хр. и е създадена провинция Мизия, където са изградени  мрежа от пътища, мостове, крайпътни станции и селища. Богато е културно-историческото наследство на Плевенска област от античната и ранно византийска епоха – римската пътна и митническа станция Димум в гр. Белене, крайпътната станция Ад путеа при с. Рибен /Община Горна Митрополия/, крайпътната станция Сторгозия в парк Кайлъка, крайпътната станция Гиридава край с. Пелишат /Община Плевен/, римското селище Утус край гр. Гулянци, римската крепост Луцернария край с. Сомовит /Община Гулянци/. Безспорната перла от римското наследство е най-големият град в провинция Мизия Улпия Ескус до с. Гиген /Община Гулянци/. Градът е с важно военно и стратегическо значение за римляните и е превърнат в икономически, транспортен и културен център на цялата провинция. И днес можете да се разходите по търговската улица, да усетите величието на храма на Фортуна, да видите основите на голямата базилика, баните и обществените сгради. През 2011 г. Улпия Ескус получава статут на археологически резерват.

            През 681 г. след решителната битка в Онгъла, византийският император Константин IV Погонат признава новосъздадената българска държава. Територията на днешната Плевенска област става част от България. Безспорно доказателство е т.н. Аспарухов вал край гр. Кнежа, който служи като защитно съоръжение на западната граница на новата държава. През годините на Първата и Втората българска държава като големи административни и икономически центрове се оформят гр. Плевен и гр. Никопол. Част от Плевенска област пада под турско робство преди завладяването на старопрестолния Търновград. Свободен остава само районът около  Никопол, където намира убежище последният български цар Иван Шишман. Свидетел на героичната отбрана на българите е Никополската крепост, която е превзета през 1396 г.  При Никопол през 1398 г. е и решаващото сражение, в което обединените християнски сили  водени от унгарския император Сигизмунд са разбити от османската армия на Баязид I и   така се слага край на надеждата за спасението на Търновското царство.

В годините на робството историята на областта е сходна с тази в останалата част на страната. Едва в края на XVIII век, когато настъпва възрожденската епоха се осъществяват радикални промени в стопанския, социалния, духовния и политически живот на българите. Тези процеси са силно развити в Плевенския регион. В началото на XIX век се променя демографския облик на района, като постепенно все повече се увеличава броя на християните, както в Плевен така и в околните селища. По предприемчивите се залавят с занаятчийство и търговия, което подобрява значително материалното благосъстояние на българите. Просветният живот се определя от няколко килийни училища в региона и едва през 1824 г. в Плевен се поставят основите на светското образование. Принос в националната ни история е създаденото в Плевен през 1841 г. Първото светско девическо училище с учителка Анастасия Димитрова. Дело на цялото българско население в Плевен е построяването през 1834 г. на църквата „Св. Николай“. Будни българи създават и първите читалища – „Съгласие“ през 1869 г. в гр. Плевен и „Напредък“ през 1871 г. в гр. Никопол.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  В Плевенският регион постепенно се формира възрожденско общество с активни дейци, които приемат и разпространяват идеите на Г. С. Раковски за политическо освобождаване на българския народ и участват в различни етапи от националноосвободителното движение – Костаки Хаджипаков от Плевен е писар в четата на Филип Тотю, Георги поп Тодоров от Плевен участва в четата на Панайот Хитов и Българската легия в Белград, Васил Ганчев Войводата води чета. По време на втората си обиколка в България на 6 май 1869 г. Апостолът на свободата Васил Левски създава в Плевен Първият частен революционен комитет в страната.

Руско-турската война от 1877-78 г. отрежда историческо място на Плевен и региона в хода на войната. През лятото на 1877 г. руската армия два пъти атакува неуспешно укрепилата се в Плевен турска армия на Осман паша. Надеждата за успех не се увенчава и по време на третия щурм, когато в помощ пристига и младата румънска армия. Руският генерален щаб сменя тактиката и предприема действия за блокиране на града по план на ген. Едуард Тотлебен. Пълната блокада се осъществява след редица тежки сражения предимно на западния фронт край Плевен, за да се прекъснат връзките на турската армия със София и Орхание, откъдето получават боеприпаси, храна и извозват ранените си войници. Руската армия превзема Горна и Долна Митрополия, Горни Дъбник и Телиш. Блокадната линия с дължина 70 км обгражда плътно турския укрепен лагер в Плевен и пред Осман паша има две възможности – да направи опит да пробие блокадата или да се предаде. На 10 декември 1877 г. избира първия вариант, който  носи съкрушителна загуба на турската армия и Осман паша обявява капитулацията на 43 хилядната си армия. Плевен и прилежащите селища са свободни отново след 484 години робство.

По време на Освободителната война в героичните сражения на връх Шипка и при Шейново се сражават 58 опълченци от Плевенска област.